Какво не може да направи един еврокомисар?

Ако българката Кристалина Георгиева спечели надпреварата за заместник-председател на Европейската комисия и „външен министър на ЕС“ (официалното име на позицията е „Върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността“), тя няма да реши нерешените проблеми във външната политика на България.

Георгиева няма да впрегне целия арсенал на ЕК за подписването, например, на договор за добросъседство с Македония и няма да уреди с Турция обезщетенията на тракийските бежанци. Тя няма да убеждава британците, германците, холандците и французите, че български граждани не злоупотребяват с правото на свободно придвижване в рамките на ЕС и няма да служи за манекен на евентуалните опити на София да убеди европейците, че България не е „Троянският кон“ на Русия в ЕС. Георгиева няма да отмени правосъдното наблюдение по линия на Механизма за сътрудничество и проверка, както и няма да смекчи специално заради България критериите за влизане в еврозоната. Няма и да ни вкара в Шенген.

Преди нея и българката Меглена Кунева, еврокомисар за защитата на потребителите, не реши проблемите на българските потребители. У нас тя беше осмяна и оплюта, че вместо това се занимава с вноса на опасни стоки от Китай, както и с някаква „евробумащина“, наречена „Директива за правата на потребителите“.

В България съществува сериозна заблуда за статуса и правомощията на еврокомисарите. Най-невинният й вариант е популярното определение „българският еврокомисар“. То внушава, че след като е излъчен от България, този член на ЕК представлява или „отговаря“ за страната и е длъжен да защитава в Брюксел българския интерес. Тази заблуда може да бъде обобщена от широко разпространените коментари от типа „Взема голяма заплата, а за България нищо не върши.“

По-рафинираният вариант на същата некомпетентност е препитването при всеки удобен случай на “българския еврокомисар” по целия конспект от текущи вътрешнополитически теми. Това е любим похват на журналистите, които после недоволстват, че комисарят не е казал нищо конкретно.

Най-тежката проява на заблудите за задачите и правомощията на еврокомисаря, е натоварването му от органите на държавната власт с очаквания за преки национални ползи и решаване на домашни проблеми. Преди дни самият (вече бивш) външен министър Кристиан Вигенин заяви по повод кандидатурата на Кристалина Георгиева за втори мандат в ЕК, че „постът върховен представител за външната политика е представителен, но преките ползи за страната ни от него са по-малки, отколкото от някои други ресори, които не изглеждат чак толкова престижни“.

Не, скъпи сънародници! Не очаквайте единствената грижа на Кристалина Георгиева в Брюксел да бъде защитаването на българските интереси. В качестввото й на член на ЕК от нея се очаква най-стриктно да избягва точно това.

Чуйте малко правна теория. Големият брой институции на Съюза и сложният начин на взаимодействие помежду им не са резултат от произволно решение. ЕС трябва да се грижи за защитата едновременно на три интереса: този на гражданите (чрез Европейския парламент), на страните-членки (чрез Съвета на министрите и Европейския съвет) и на интеграционната общност, който не непременно е сбор от останалите. Европейската комисия е призвана да представлява тъкмо интереса на Общността.

Именно заради това Комисията, а не Съветът или Парламентът предлагат европейското законодателство – представете си дали би просъществувал Съюз, в който германските, италианските и френските евродепутати (които в ЕП са най-многобройни) приемат законодателство от полза само на индустрията в техните държави? Или си представете как биха изглеждали правилата за свободното движение в ЕС, ако бяха приети в Съвета от Великобритания, Франция, Германия и Холандия (страните, които най-много се оплакват от наплива на български и румънски роми)?

За да изпълняват своите задачи, Комисията и нейните членове не бива да работят под влиянието на страните-членки. Поради тази причина в член 17 на Договора за ЕС се казва:

Членовете на Комисията се избират на основание тяхната обща компетентност и ангажираност към европейската идея и измежду лица, чиято независимост е извън съмнение. Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост. … членовете на Комисията не могат да искат, нито да приемат инструкции от никое правителство, институция, орган, служба или агенция. Те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.“

Член 245 от Договора за функционирането на ЕС допълва:

Членовете на Комисията се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с естеството на техните функции. Държавите-членки зачитат тяхната независимост и не се опитват да им оказват влияние при изпълнението на техните задачи. … Членовете на Комисията … при встъпването си в длъжност, тържествено поемат задължението да спазват, както по време на мандата си, така и след неговото изтичане, произтичещите от поста им задължения … В случай на нарушаване на тези задължения Съдът, по искане на Съвета … или на Комисията може, според обстнноятелствата или да освободи от длъжност … или да лиши съответния член от право на пенсия или от други полагащи се облаги.“

Пълната независимост на членовете на ЕК от държавите-членки се подчертава и от една от формулите, които те използват, когато се изказват публично: няма да чуете еврокомисар да казва  „моята страна“, а ако го каже, значи е в началото на първия си мандат в Брюксел и още не е свикнал с правилата. Коректният израз е „страната, която познавам най-добре“. Отчитате разликата, нали?

Понеже знам, че живо се интересувате от въпроса колко се плаща на един еврокомисар, за да НЕ представлява страната, на която дължи присъствието си в Брюксел, ще ви кажа: основното месечно възнаграждение на един член на Европейската комисия към месец май 2014 г. е 20.832,54 евро. Различни добавки може да увеличат сумата докъм 25 000 евро, но от нея се приспадат европейският данък и други удръжки (за повече подробности вижте линка по-долу). Такова възнаграждение наистина е космическо в сравнение с българските стандарти. Удобно обаче се забравя, че в съответните „ресори“ всеки от 28-те членове на еврокомисията отговаря за спазването на правата на 500 милиона европейци и за управлението на една изключително сложна  многонационална общност. Той трябва да бъде неподкупен и безпристрастен, а това налага да третира сънародниците си точно по начина, по който третира всички останали европейци. За сравнение, годишната заплата на президента на САЩ, който представлява интересите на 314 милиона американци, e 400 000 долара или отново близо 25 000 евро на месец, но той управлява една доста по-йерархично устроена федерална държава. Нали не сте забравили, че ЕС не е федерация, нито свръхдържава, а интеграционна общност от равнопоставени суверенни страни членки?

Спирам дотук с правната теория. Сега, след като вече сте наясно със статуса, задълженията и заплатата на българския еврокомисар, ще призная, че ви подведох с твърдението, че еврокомисарят не е в състояние да реши нито един от домашните ни проблеми.

Истината е, че въпреки договорните забрани всеки еврокомисар упражнява дискретно влияние в полза на страната, от която идва. Това влияние може да е по-силно или по-слабо в зависимост от качествата на съответната личност, но при всички случаи е неформално. Еврокомисарят за земеделието няма как да отпусне повече субсидии на сънародниците си, нито еврокомисарят за енергетиката би могъл да си затвори очите за очевидното нарушение на европейското законодателство с договора за „Южен поток“ само защото „страната, която познава най-добре“ е част от споразумението. Всеки еврокомисар обаче е в състояние да обясни на колегите си позицията на своята страна по ключови въпроси и по този начин да помогне тя да бъде по-добре разбрана. На това се дължи и битката за постове в ЕК.

За България, която по всички важни показатели досега се представя като най-изостаналият член на ЕС, присъствието на личност като Кристалина Георгиева в ЕК е шанс за въстановяване на нарушеното през последните години доверие между Брюксел и София. Българката превърна маловажния портфейл „Хуманитарна помощ и отговор при кризи“, поверен по милост на некомпетентната предишна кандидатка Румяна Желева, във важна и глобално видима част от дейностите на ЕС. С това тя заслужи уважението на своите колеги в Колежа на комисарите и на влиятелни личности от цял свят. Очевидният натиск от Брюксел тя да бъде номинирана за втори мандат доказва, че еврократите умеят да бъдат обективни: те спряха еврофинансирането за България заради риск от злоупотреби, но точно по същото време дадоха шанс на българката Георгиева да заеме един от петте най-важни поста в ЕС (останалите са председателят на ЕК, на Европарламента, на Европейския съвет и на съвета на финансовите министри от еврозоната).

Постът на Върховен представител на ЕК за външната политика и сигурността е заеман досега само от двама души: испанеца Хавиер Солана, бивш генерален секретар на НАТО и британката Катрин Аштън, която въпреки критиките към качествата й успя да организира историческия пробив в преговорите на световните сили с Иран по въпроса за ядрената му програма. България има уникален шанс да остане в историята на ЕС като първата източноевропейска държава, излъчила свой гражданин за този ключов пост.

В полза на кандидатурата на Георгиева ако не за външнополитическия, то поне за някой от важните портфейли в ЕС, работят не само личните й качества, но и правилото, формулирано в една от декларациите към Учредителните договори на ЕС:

„При избора на лицата, които ще изпълняват функциите на председател на Европейския съвет, председател на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, трябва надлежно да се отчете необходимостта от зачитане на географското и демографско многообразие на Съюза и на неговите държави-членки.

На практика това правило се прилага при разпределението на всички останали позиции в ЕК. Самата Кристалина Георгиева спомена в свое интервю, че след като вече има зад гърба си един мандат, разчита на определено “старшинство” пред новопредложените членове на Комисията.

Накрая, препоръчвам да следите внимателно новините през август. Ако научите за среща на премиера или външния министър с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, значи правителството наистина работи усилено за осигуряването на лидерския пост в европейската дипломация за Георгиева. Единственият член на ЕК, освен председателят, който се номинира и назначава от Европейския съвет, е Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността и очевидно шансовете на Георгиева за желания пост зависят много от позицията на  Ромпой и от готовността му да търси компромис между страните-членки във връзка с определена кандидатура. Разпределението на портфейлите в комисията „Юнкер“ се очаква да бъде утвърдено на европейската среща на върха на 30 август, а цялата Комисия да бъде гласувана в Европейския парламент през октомври. Официалният й мандат се очаква да започне на 1 ноември.

Допълнителна информация:

Възнаграждения на членовете на ЕК към май 2014 г. 

Роля и функции на Върховния представител на ЕК за външната политика и сигурността

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s